Винаги събирайки се с някой съмишленик ми е било приятно.Часовете стават минути. Приказката увлича и се потапяш в един свят, който те откъсва от околната “гадост” .
За жалост напоследък животът ни е притиснал много – къде финансово, къде поради други причини. Моделистът не е човек , на който можеш да обърнеш стрелката и да го засилиш в направление “Нежелано”. Той е творец !Дори и да не може да направи някои неща, начинът , по който ги усеща го прави такъв.С приятели си говорихме ,че това ,което ти харесва и правиш трябва да излиза наяве.Един вид правиш ли го само за себе си , то умира в теб.Това ме накара и да заложа на 12.03:2011г. Казвам да заложа , защото е точно така - залагаш името си в името на някаква идея. Не се ли осъществи , другият път няма да те вземат на сериозно.
Когато отидох при любезния ни домакин и той отвори залата, в която планувахме да се съберем , просто ми светна пред очите.Казах си това е мястото и е повече от идеално,съвпада и с темата на сбирката. Притесненията ми изчезнаха. Бяхме само трима , а 4 часа не ги усетихме как отминаха.Един вид усетих , че и на 12.03:2011г. пак да сме тримата, ще е гот.
Качвайки се на влака от гара Тракия и виждайки пълното Бистро с хората от Пловдив , се почувствах много щастлив. Започнаха подвиквания от сорта “Ехоо, тука сме групата!”, “Айде закъсняваш!”.Усмивката ми се качи на лицето и никой не можа да я изтрие през целия ден. Пристигайки в Зарата, домакинът ни чакаше.Пообсъдихме парния локомотив пред гарата. Даскал Коце изнесе бърза лекция на по- незапознатите кое за какво е по паровоза , след което се качихме да разпънем трасетата.
Един по един или на групички продължиха да идват и другите колеги. Заформихме 2 аналогови трасета Н0, едно цифрово ,едно аналогово ТТ и едно мащаб 1.
Понеже залата беше на втория етаж на гарата и гледаше към коловозите, при влизане на влак скачахме по прозорците.Когато пък слизахме пред гарата за по кафе или биричка, се ослушвахме къде е влакът. Търсеният звук идваше от 2рия етаж ,когато някой надуеше цифровата свирка. Влезна един влак с 46 200.За щастие на всички любезният домакин с едно телефонно обаждане го прекара под прозореца на залата. Покефихме му се и го пратихме да си отвозва обратния влак.
Така направихме и ние след дълги приказки и заглеждания по локомотиви и вагони в най-различни мащаби , най -големият , от който 1:1. Всеки хвана влака или се качи на колата в обратния за него маршрут, като си пожелахме още и още такива срещи.
Благодаря на всички присъстващи! Дори само заради тази група бих се наел пак да подема нова инициатива.
Направих го, защото е хубаво.Кефът беше пълен и през целия ден!Дано и за вас присъстващите е било така!
Автор: liro4605
Facebook
Twitter