Автор на статията - Стоян Божанов - TANO

Автор на заглавната снимка - Сашо - CaLLlo

Е, най-после и аз успях да зачисля моята машина на служба в БДЖ( Божанови Домашни Железници). Повечето от вас вече са разгледали моделите си. Без съмнение много добър и качествено изработен модел. Има някои леки кусури обаче, оправянето на които е повече удоволствие, отколкото проблем. Две са по сериозните грешки според мен. На първо място е куплунг шахтата. И там проблемите са два. Първо тези пластмасови опашки са прекалено твърди и шахтата не се огъва настрани. Това води до изхвърляне на вагона извън линията при влизане в завой. При това няма значение дали е с курцкуплунг или с обикновен – прави го и с двата. Реших го като изрязах опашките и мислех да експериментирам с тази пластинка поставена по някакъв начин на тяхно място:

Обаче мързела си е мързел. Васко услужливо ми каза как вече го е направил и технологията при него работи без проблем. Затова го копирах без повече да го мисля. Това което не се забелязва на долната снимка е, че непосредствено върху пластинката от двете и страни има забити две телчета, които пречат на пластинката да излезе нагоре.

При това положение след като ги няма вече опашките на шахтата за момент се появи желание да използвам другия цял плуг, като го изрежа само в средата, за шахтата за да не се виждат тия изрези отстрани.

След качването на тая снимка от Рефил, обаче се получи обратното. Мислех да направя изрези и на целия плуг отпред. В крайна сметка реших да не се втелясвам толкова и ги оставих така. С това обаче проблемите с куплунга не свършват. Другия проблем е, че шахтата се върти на едно място в рамата, а не заедно с талигата, както е при серия 132 на Роко например. За това 132-ката тегли без проблем с курцкуплунг в радиус 440 мм. Докато на тази с курцкуплунг и засичат буферите със задния вагон. Точно от тук може би идва и ограничението от фирмата производител за минимален радиус 450 мм. Защото иначе самата машина без вагони влиза в 440 мм. без абсолютно никакъв проблем. Плюса на това решение е, че така машината все пак има плуг отзад, макар и изрязан, докато 132-ката седи доста шуто без никакъв плуг. С това мисля да се преборя като направя курцкуплунга да седи 2 мм. по напред. Само трябва да измисля как да не излиза от шахтата.

Това пък е втората грешка. Както вече разбрахме челната буферна греда е направена равна отдолу и кноровите ръкави са на една линия, докато по старите им модели са както трябва. Не знам защо са го променили това, може би е свързано с премахването на фаровете. Мислех отначало да не го пипам, но ми попадна материал от една СИМ карта за ГСМ.  Изрязах една лентичка уж само за проба и докато се усетя и двете греди бяха удължени. Признавам обаче, че не вложих много старание – личи си фугата м/у гредата и удължението. Но като се наслагат ръкавите и куката не си личи много.

От тук нататък следват няколко повода за удоволствие ( поне за мен). Веднага се набива на око, че шината за високото напрежение седи някак странно навън преди пантографите.  Ако не ви е страх да пипате ( все пак там са 27 кВ ) може да извиете телта, за да скъсите рамото там където влиза в ухото на пантографа. Аз успях да счупя и двете ушета , много са крехки. Но успях и да ги залепя – въобще не си личи.

Много шум се вдигна за тия фарове отпред на гредата. Не забелязахме обаче, че и на талигите има нещо за махане. Това е приемника за АЛС тип “Индуси”, какъвто ние нямаме. Намира се на първо дясно колело по посока движението, но се маха лесно със скалпел. Може да снабдите и бандажите с черти с червена боя, за да следите да не се превъртят.

Не знам защо ги има тия грозни первази под ъгловите стъкла на кабините. Ако е да държат стъклата има и други начини. Но и те се махат лесно със скалпела. Оставих само малки зъбчета отзад, където да легне стъклото, но си мисля, че трябваше да клъцна и тях.

Стигаме до прословутото обръщане на машината с втора кабина напред. По принцип това не пречи на въртенето на Земята, но ако решите да оправите грешката имайте предвид, че освен да завъртите коша на локомотива и да смените кноровите ръкави и спряговете, трябва да обърнете и блендите на талигите, защото не са еднакви от двете страни. Още трябва да се обърне и средния детайл с резервоарите и сандъците – става лесно, защото дупките за винтовете са симетрични. Аз уж бях решил да я оставя така, пък взех, че я обърнах.

Тук вече съм нацапал решетките отстрани и отгоре под пантографите. За това има много начини, аз го правя с тънкописец с туш и забърсвам леко с парцал за да напълни дупките на мрежата.

Кабината вече си има дупка на ключалката на вратата, прозореца откъм машиниста е снабден с бяла лента в средата, предназначението на която се досещам за какво е, но най-добре Лиро да каже дали е така, пред машиниста вече има ветрозащитно стъкло, огледалата за обратно виждане са леко извити назад, за да вижда машиниста добре и степенките на челната греда са подчертани със сребриста боя.

Тук отгоре надолу: пробити свирки, изпилени кантове на горните фарове от вътрешната страна( имаха мустачки и седяха накриво), боядисани пера на чистачките с черно, отлепена и извита емблема БДЖ ( крилата стърчат грозно навън, като се огънат леко да легнат в/у стената на кабината изглежда далеч по добре), боядисани кранове на кноровите ръкави. Фугата на удължената греда почти не си личи. Добре, че смъкнах и 5-те атмосфери надолу – хич не болеше. При мен всичките буфери седяха леко накриво. С малко извиване вече са добре.

Толкова за отвънка. Сега вътре в кабината. Над машиниста има табло с уреди, закрепено на тавана. Мъчих се, но не успях да направя свястна снимка, ама пак се вижда нещо.

Това е другата част от интериора.

Ето я и локомотивната бригада.

Е, това е! Доставих си удоволствие няколко следобеда, но мисля стига толкова съм го човъркал този локомотив. Единственото, което може би бих подобрил още е да му наслагам истински табелки, вместо тези нарисуваните. Но си нямам, пък и така да остане – здраве да е.
И понеже вече направих и една повезка до Бургас и обратно по макетната ми инфраструктура мога да споделя и впечатления от работата на локомотива. Върви много стабилно и тихо и тегли доста добре. Сравнявам го с 132 на Роко ( като 6-осна машина) и май ще се окаже по добър и от нея. По принцип и 132-ката тегли много добре, но в нагорнище видимо забавя скоростта си. А този синковец си тегли нормата товар в меродавното нагорнище без въобще да се замисля. Само трябва да го науча да работи и с курцкуплунг, но и това ще стане. Ще направя и още снимки но на макета, мога да направя и някой клип. Ще ги кача в темата за макета, обаче. За сега толкова, приятен ден!

Сподели

Facebook

Twitter