Моделът се представя от lubomir от Пловдив:

Машината ни е добре познатата 110-ка на Гютзолд, по-която едно време "точех доста лиги" и като получих възможност, си взех няколко наведнъж. Да не забравяме обаче, че цената тогава беше 12лв. на бройка. Толкова беше и кило луканка направена от месо.

Нека да видим сега, дали същата серия машини на Роко прилича на едновремешните модели.
Машината пристигна в стандартната опаковка, относно която сме се убедили, че рядко позволява повреждане на съдържащите се в нея модели.

Още с отварянето й стана ясно, че новият модел на Роко е с пъти по-добър от едновремешния Гютзолд. Това, разбира се, е обяснимо, предвид подобрението на технологите през изминалите години и реномето на фирмата Роко да произвежда едни от най-добрите за цената си модели. Като стана въпрос за цената ще спомена, че въпросният модел на цена вече към 79 Евро е повече от отличен и смятам, че за тази цена, моделът е направен достатъчно детайлно.

Всички дръжки по корпуса са метални и са боядисани съгласно оригинала. Детайлни са и надписите. За разлика от стария модел роковският има променен начин на разглабяне чрез повдигане на капаците над двигателния отсек:



Като отдолу се откриват четирите винта за сваляне на корпуса и платката за управление:

Почти веднага схващам, че няма достатъчно място за монтаж на говорител, което е явен недостатък. Поне да бяха оставили малко свободно место:



Както и да въртя и да пробвам не става - капакът не може да се затвори:

Търсих и другаде (примерно резервоара за гориво), но се оказа невъзможно. Остава единствено възможният начин да се направи отвор в платката, като прекъснатите пътечки се опроводят допълнително около говорителя от долната страна. При разглабянето на платката виждам, че е произведена в Китай:

Не ме изненадва, понеже за да се докара тази цена, са нужни евтини компоненти. Добре че поне платката е направена достатъчно добре. По количеството отвори и празни пад-чета стигам до извода, че е търсена някаква по-голяма универсалност и вероятно същата платка се ползва и за други локомотиви.
Кратък изглед към задвижването и отдолу. Видно е, че цялото осветление, състоящо се от две отделни платки, е монтирано към основната платка чрез спойка:

Не вждам особен смисъл да коментирам едно традиционно удачно замислено и изпълнено задвижване. Да не кажа, че при масовите производители на модели, поне за мен, Роко е лидер в задвижванията. Здрави във времето, безшумни и не на последно место мощни са само машините на Роко. Самите предавки са изпълнени с наклонени зъби, съгласно всички правила на механиката. Просто безупречно! Въпреки отличното токовземане, двата маховика дават възможност на машината да има достатъчно гладък ход, дори и при доста чести прекъсвания на захранването по време на движение(най-вече при замърсени колела и оксидация по релсите).
И така платката се качва на фриза, за да се отвори необходимия отвор за вкарване на говорителя и така да се осигурят необходимите 2мм за затваряне на капака:

Отворът е почти готов:



Проба за монтажа:

Оставам доволен! Всико е както трябва да е. При пробата капакът се затваря без да опира в говорителя! При това говорителят влезна плътно без никакви хлабини:

Остава монтажът на декодера и подвързването. Както казах, моделът е чудесен, обаче единствения пропуск е, че въобще не е помислено за монтаж на звук. Поради това предвиденото място за монтаж на декодера става неизползваемо, след като в тази секция монтирах говорителя:

Логично е декодерът да отиде в другата секция на машината, обаче малкото пространство под кабината създава доста проблеми, ако проводниците на декодера са дори леко оплетени или минават един върху друг. Затова се принуждавам да възпроизведа лентов кабел с помоща на тиксо:

Номерът става и кабината ляга точно без да остава и ни най-малка хлабина, която да дразни окото дори и на непретенциозния хобист.

И така моделът е готов за проба и програмиране:

Този път ще се въздържа от изводи и ги оставям на вас, пък и цената и детайлността мисля, че говорят достатъчно.

Сподели

Facebook

Twitter