Моделът се представя от lubomir от Пловдив
A.C.M.E. EA3000 Булмаркет Bulmarket
И така пред нас е първият български (разбира се и за съжаление не произведен в България) модел на локомотив, който и в момента е в експлоатация по българските железници. На много от хората едва ли фирмата производител говори нещо, понеже поради една или друга причина тя не е известна по нашите територии. Не е така обаче в района на Италия, Австрия, Германия и даже от другата страна на океана.
Ако трябва да говорим за сравнение с останалите фирми производители, от това което видях, спокойно мога да поставя фирмата и въпросният модел между Роко и Пико, с по-голяма склонност към Роко. В някои детайли (например чистачки и др. монтирани по кабините), дори бих казал, че минава Роко. По други обаче - шините по покрива между пантографите и главният прекъсвач, както и по качеството на пантографите, съм склонен да я поставя по-скоро към Пиковските модели.
И така нека да започнем със снимковия материал. Нека да предупредя, че някои снимки са дублирани поради това, че едните са правени само на луминисцентна светлина, а другите са правени със светкавица.
При пристигането на модела получавате една красива червена кутия, която доста напомня тези на Ривароси, а при отварянето й виждате, че грижата за модела (и по скоро за неговото безупречно транспортиране) е на висота.
Не стига, че лежи в дунапреново легло, ами отгоре на всичко моделът е увит в найлон (може би е от онзи специалния дето, уж, предпазвал от ръжда). Във всеки случай и на мен както и на други, вероятно, им се е случвало да отворят чисто нов модел (обикновенно за не малко пари), който има чукнато това или онова или пък нещо изкривено поради прибързване при опаковане или не особенно съзнателно пробутване на очевидно некачествени детайли. С модела на Булмаркет не забелязвам такова нещо! Същият пристига с добра инструкция (за разлика от триксовите), сервизни части, както и запасни (като например две гумени тракционни пръстенчета (бандажи) за колоосите) и допълнителни части.
На следващата снимка може да видите дръжките по кабината, които нито се отличават по цвят нито по съразмерност с оригиналните. Въобще моделът отвън е изключително детайлен и на практика, като че ли почти нищо не е пропуснато(поне аз не можах да намеря разлики с оригинала):
Не мога да отрека, че макар и малко българските (не кирилизираните) надписи по корпуса кефят. Макар и само депото и фирмата собственик, човек не може да не се чувства горд от видяното. До момента на заводски модел серийно нищо такова не е правено:
И така стигаме до тавана, където за съжаление намирам едни не толкова перфектно направени пантографи, които нямат ограничители на хода и при вдигане се разкрачват неестествено, сякаш гонейки нещо в небесата. Вярно е, че при контактна мрежа той ще не ще, ще седи в правилното положение, но болшинството от нас едва ли някога ще имат контактна мрежа по макетите си при все, че дори в Германия гледам, че масово си правят контактните мрежи да бъдат криви, неточни и на практика невъзможни за каране съвместно с модели на електрически локомотиви и мотриси:
Не мога да отрека, че машината челно изглежда отлично оптически, както заради снегорина така и заради дизайна и в края на краищата перфектната изработка на кабинната част. Не липсва и вътрешното кабинно оборудване:
Тук може да се види частта на талигата с допълнително монтирани детайли от спирачната система:
Не знам дали така е оригинално, но в Роковските машини (особенно в Тауруса), вътрешно кабината е оцветена съгласно оригинала. Тук не виждам цветове, но пък и не е особен проблем, за който иска да си боядиса таблото съгласно оригинала:
И така стигаме до "съдържимото". Докторите вероятно знаят какво значи това в техния занаят, но в случая аз имам предвид жп модел, а не човек и поради това трябва да се отнесем съвсем серозно към задвижването на модела, както и електрическата му част (отгоре на всичко все пак това е и електровоз!).
На пръв поглед нещата седят така: доста усложнена платка, с възможност за превключване на челните светлини от два към три и обратно с джъмпери, наличие на куплунги за свързване на осветителните платки (направени с бели и червени светодиоди), куплунг NEM652 за декодер и предвидено място за монтаж на говорител (голям +). И тук опирам до някои недомислици. Куплунги за осветлението са добре и човек би си помислил, че лесно ще свали платката за смазване(примерно), но се оказва, че за тази цел трябва да разпоите още няколко жици, което на практика обезсмисля монтираните куплунги за осветлението:
Правейки опит да сваля платката, виждам че тя е фиксирана с най-обикновенни винтчета за пластмаса или дърво (а не машинни с метрична резба, както би подхождало), но за това по-натам. Отдолу обаче за моя радост се подаде задвижването, в сърцето на което седи мотор на Mashima и сакралният надпис Made in Japan, което говори достатъчно и няма нужда от обяснения! Прибавяйки двата маховика, би трябвало да кажем, че всичко е ОК по механиката още повече, че тя е направена по класическа и добре позната ни схема с кардани, червяци и от там задвижване със зъбни колела на колоосите:
Тук може да се види, че и двете талиги се задвижват:
На следващата снимка може да се види с какви скрепителни материали е сглобена платката към рамата. Вярно, че е модел ама дърводелски винтове някак си... не седи добре. Аз знам, че с това излиза по-евтино, не се правят резби и т.н. ама нали трудът в Китай е евтин все пак?!?! В края на краищата винтовете се навиват в метал (макар и относително мек)...
На следващата снимка са видни освен отвора за говорителя и част от окачването на модела. Такова виждам за първи път. При повечето останали производители талигата обикновено се закрепва с централен болт, около който става завъртането. Избрана концепция на А.С.М.Е., обаче дава две степени на свобода на талигата, тъй като е осигурено завъртане около две оси. В резултат машината би трябвало да върви изключително плавно, включително и по разкривени релсови пътища, като талигите следват плътно трасето и гарантират добър и непрекъсваем контакт с релсите. Всички знаем колко важно е това! Пак на тази снимка се вижда и джъмпера за превключване на челните светлини:
Тук може да видите как изглежда платката със светодиоди. Използвани са такива със спектър Warm White, което ги прави да светят естествено и достатъчно силно. Изобщо осветлението на модела е перфектно!
И в потвърждение на гореказаното, може да видите, че за червените светлини, освен червени светодиоди има монтирани и призми от червена (светопропусклива) пластмаса. Винаги съм се дразнел на модели (на Роко примерно), на които червеното приключва с едно цапване на стъклено прозрачната призма с червен лак. Понякога е толкова постно, че направо не можеш да различиш червени от бели светлини. Налага се човек да почва да преправя още от магазина.
Моделът може да се захранва както от пантографите, така и от релсите, като режима се избира от платката в машината. Токоснемането е от всички колела. Машината притежава две тракционни тайрета (демек две колела с гумени бандажи за по-добри тракционни възможности). Чувал съм, че тези машини (имам в предвид истинските) не могат да се справят особенно добре по нашите теренни условия и трудно достигали теглителните си характеристики. Но дали е така или не, мисля че г-н Баев (представител на А.С.М.Е. и запален моделист) може да ни каже най-добре. Във всеки случай моделът тегли чудесно и при моите тестове със 7-8 роковки цистерни показа консумация от 350мА при 16V. Напоследък гледам, че някои фирми взеха да поставят гумените бандажи шахматно, а не на една ос, като имам някаква идея защо е така. Но се оказа, че освен по-добра тракция и електрически контакт с релсите при такова разполагане и при движение, тракането по релсите е като при истинските локомотиви. При поставяне на една ос, при движение тази ос просто не се чува на свързките на релсите, което не е особенно естествено.
И така с това като че ли приключва конструктивното описание и пускам модела на полигона. Видно е как пантографът седи неестествено някак си в това разкрачено състояние. А се оказва и че в завой (може би заради относително малкия радиус) се появява лек шум от към каретата на механиката. В прави участъци това го няма. Това вероятно ще подлежи на допълнително оглеждане и коментар.
За мен тази машина притежава особен заряд (както и шестицата макар и с не български цветове и надписи) и като такава, би трябвало да е в колекцията на всеки моделист, който цени тракцията по българските железници. Освен това цената и не е толкова висока, като се има в предвид произведените бройки! При всички случаи обаче инициативата на Булмаркет е похвална и бих се радвал, ако това не е инцидентен акт, а продължи и с вагони, както и с друг тракционен състав от други български компании (БЖК примерно). Във всеки случай едва ли ще доживеем някога БДЖ, да сътвори нещо подобно по ред съобръжения, като най-важното е, че говорим за държавна фирма. С това май всичко останало като коментари за БДЖ се изчерпва.
Автор на заглавната снимка: Красен - KRAKOMOBILA
Facebook
Twitter