Представяне на модела от lubomir от Пловдив:
След доста перипети по намирането, поръчването и получаването на въпросния модел, най-накрая е пред мен, като ще се опитам максимално обективно да ви го представя. Казвам "ще се опитам", защото не крия, че този локомотив беше мечтата ми, още когато бях на осем годишна възраст през земетръсната 1977г. Тогава бях току що оборудван с първия сет на Пико, включващ локомотив Е11 и три сребристи френски вагона. Някои хора вероятно го помнят. По онова време, разбира се, всичко беше в сферите на мечтите и трябваше да минат още тридесет и две години, за да доживея до момента да пипна модела на локомотив 060DA (наши магистрални дизелови локомотиви серия 06). Както се казва, с търпение всичко се постига!
Та да се върнем на въпросното произведение на Тилиг.
Досега техен локомотив в Н0 не съм имал и ми беше интересно как точно е направен моделът в сравнине с РОКО, Флайшман или Гютзолд, примерно.
Локомотивите (купих си два броя) пристигнаха опаковани и придружени със следния сертификат:
За съжаление не можах да разбера много от текста, но това показва все пак някакво уважение към клиента.
Локомотивът е опакован по подобие на други модели, като в кутийката с допълнителните части има маркучи, купли, фанфарна свирка, която може да се замени с въздушната такава, цели плугове, ако решите да махнете бюгел или курц кеплунгите от едната или двете страни. Интересно е, че производителят е сложил резонатор за говорител в този комплект, като по такъв начин ви ограничава да монтирате точно определен говорител, което мен лично не ми допада, понеже мразя ограниченията. По-нататък по-подробно по този въпрос.
Общ вид на локомотива и опаковката:
Тъй като основното притеснение беше свързано с балансирането на мотора първото нещо, което направих, бе да кача на ролките последователно и двата локомотива, и да ги тествам при различни обороти.
След като ги пуснах, си отдъхнах. Субективното ми мнение е, че не забелязвам характерния шум при определени обороти, когато има дебалансиране на мотора. Може би има съвсем леко жужене при високи обороти, но съм имал доста по-лоши попадения в това отношение. Да не говорим, че моторите на Роко, примерно, последните години се представят доста по-различно и по-лошо от абсолютно същите мотори от преди 6-8 години, да речем. Забелязах обаче, че при движение шестакът показва склонност към леко виене на предавките - обикновено резултат или от некачествени зъбни колела, или от използване на такива с прави зъби, вместо с наклонени, но това ще се изясни след като разглобя модела.
Засега се задоволявам с пускане напред-назад и оглеждане отвън и търсене на кусури.
Поглед към талигата:
Страничен изглед:
Поглед отпред за тестване на челното осветление, направено с бели светодиоди (с една идея за цвят към луминисцентното осветление):
Пристъпваме към сложната част. Сложна, защото моделът дойде с всичко друго, но не и с инструкция за експлоатация и ремонт. След десетина минути ръчкане и оглеждане стигнах до извода, да пробвам с двата болта ситуирани на сложно място от долу, току под талигите. За да се развият, трябва тънка плоска отверка и държейки я под някакав крив ъгъл (което е абсурдно за този тип винтове), с доста голямо напъване винтовете се развиха, като се оаказаха дълги като размер, което беше сигурен признак, че се завиват в покрива.
Така моделът се открехна:
Разкачих куплунгите за осветлението (доста добре направено между другото, без да се налага да се разпоява) и стигнах до тук:
Двете ями в платката от двата й края са за декодер и за монтиране на резонатор за говорител.
Както виждате, на платката има една камара гнезда освен тези за включване на декодера. Какво им е предназначението, може само да се гадае до момента, в който не пристигне инструкцията за работа с модела. За да се смъкне платката, трябва да се разпоят проводниците за мотора и захранващите кабели откъм талигите.
Пристъпвам към демонтажа на талигите. За целта трябва да разкача държачите на шнековете и да ги извадя от лагеруващите легла, за да се прекъсне механичната връзка между мотора и талигите:
Направи ми впечатление, че шнекът е с малка стъпка, което е гаранция за високо преводно отношение както и това, че от двете страни на шнека има тънки месингови шайби, които изпълняват ролята на аксиални лагери. В комбинация с радиалните втулки, този възел впечатлява с подсигуряването си! Отдолу обаче се подаде зъбно колело с прави зъби, което е озадачаващо предвид това, че шнекът е с определен ъгъл на спиралата и беше логично поне първият ред зъбни колела да са с наклонени зъби съгласно червяка. Не че и други фирми не го правят, но от техническа, технологична и коструктивна гледна точка е неправилно.
От горната снимка се вижда, че токоснемането е много добро, поради вземане на ток от всичките 12 колела.
Продължавам с разголобяването, като се оказва, че конструкцията на талигата е залепена с типичното китайско цианоакрилатно лепило. Ако детайлите бяха залепени с плюнка, вероятно щях да ги разглобя по-трудно. Но този минус има много повече плюсове, а те са, че лесното разглобяване спомага за безпроблемното подготвяне на детайлите за пребоядисване.
Направи ми впечатление, че моторът е някак си малък за този локомотив. Това не е много добре, тъй като мощността е функция на въртящия момент и оборотите. Колкото моментът е по-малък, толкова трябва оборотите да са по-високи, от където следва изводът, че локомотивът няма да се държи стабилно при ниски скорости. Като прибавим и малкия запас от инерционен момент поради малките маховици, прави движението в аналогов режим при ниски скорости доста трудно премеждие. Надявам се, че с поставяне на декодера, този въпрос да бъде решен в положителна насока. И тъй като и двата модела ще са със звук, започвам с монтирането на резонатора, на дъното на който трябва да закрепя говорителя на декодера:
След малко довършителни работи по инсталацията, сглобавам корубата и моделът е готов за програмиране:
Какво мога да кажа в заключение:
Въпреки че моделът има някои недоразумения, като цяло е доста добре детайлиран и като изключим липсата на коминно тяло и по-малките фарове, този модел е абсолютно копие на нашите шестаци. Вярно, че цената му е малко висока, но имайки предвид, че все пак е относително малко сериен модел, може да се каже, че се преглъща.
За мен всеки, който има някава носталгия към БДЖ и разбира се, може да си го намери (защото май вече няма да може), би трябвало да притежава този модел в колекцията си. Особенно след пребоядисване, резултатът ще е изключителен.
Facebook
Twitter