Всеки железопътен ентусиаст познава проблема на обръщателното ухо от неговата стандартна (аналогова) система. Също и при цифровите операции левият релсов профил (релса) среща десния след обръщателното ухо и може да причини късо съединение ако липсва подходящото опроводяване.

Модулът 10769 на Roco решава този проблем.

 
Изолирайте обръщателното ухо в двата края чрез разкачване на релсовата връзка напълно от остатъка на системата, използвайки изолиращи конектори или посредством отрязване (виж схемата). Задължително така получената изолирана секция в обръщателното ухо трябва да е по-дълга отколкото най-дългата влакова композиция, която ще се движи по участъка. Захранването на ухото се свързва към изхода на модула, който единствено ще осигурява токозахранването му оттук нататък. Самият модул е свързан или към релсовия път вън от обръщателното ухо или към захранващия блок (трансформатор).

Модулът функционира, както следва: влакът навлиза в обръщателното ухо, като посоката на движение не е важна, но посоката на поляритета вън и вътре на терминалното ухо се получава различна. Получава се късо съединение, което модулът веднага отчита. Тогава той обръща поляритета на ухото преди функцията за късо съединение на трансформатора да установи каквото и да е или влакът да се забави. Така поляритетът на обръщателното ухо бива коригиран за влизането на влаковата композиция. Обръщането на тока обаче прави некоректен поляритета при излизане на влака от ухото. Процедурата на обръщане следователно се повтаря, когато влакът излиза.

 
Доколкото при цифрова операция поляритетът на релсите не определя посоката на пътуване на влака, той може да премине през обръщателното ухо без спиране или ваша намеса.

 
За да може модулът да установи навреме некоректния поляритет трябва да се настрои неговата чувствителност чрез потенциометъра предвиден за случая.

Извадка от упътването за дигитална мишка "multiMAUS" на фирма "Roco".

Сподели

Facebook

Twitter