Здравейте,уважаеми съмишленици-приятели на железниците!

Отдавна се интересувам от темата за железниците и тъй като съм вече на години с Ваше позволение ще си позволя на вмъкна някои новости, както и да коригирам някои неща написани до сега. Първо искам да съобщя за теснолинейка, за която не прочетох да се споменава във форума. Това е теснолинейката Тенево-Крумово. Лично не съм я виждал, но тъй като съм бивш военен и професията ми бе свързана с често използуване на военно-топографски карти, същата беше отбелязана на по-старите издания топографски карти (до 60-те години включително). Гара Тенево е на жп клона Ямбол-Елхово. А край село Крумово е имало находище на желязна руда, което се е оказало неголямо и рудата бързо е била изчерпана. На топографските карти,отпечатани през 70-те години беше отбелязана като платно на разглобен жп път.Посоката беше на югозапад от с.Тенево,правейки леки зиг-заги с плавни завои.Друга новост е публикуваната вече в Интернет моя статия за съществувала в миналото 600мм теснолинейка във Военен завод,,Арсенал"-гр.Казанлък по която са били извършвани пътнически превози.Ще си позволя да направя някои корекции,като използвам изследванията на инж.Димитър Деянов,който има големи заслуги за написване на история както на строителството на жп линии у нас и за развитието на локомотивния парк, но и по негова инициатива и под негово лично ръководство са реставрирани парни локомотиви, с които сега се извършват атракционни пътувания по БДЖ. Тук целта ми е не да използвам чужд труд, а да внеса уточнения по спорни въпроси. Първо теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости не е била за конска, а за парна тяга. В книгата от споменатия автор ,,Локомотивното стопанство на БДЖ-1947-1990" на стр.158 пише,че участъка Ахтопол-Бродилово е построен през 1949 год., а по-късно е продължена до с. Кости с обща дължина 33км. и по нея са работели локомотивите 447, 485и487.60. Второ-теснолинейката Долен Чифлик-Солник е построена през 1921г., а през 1923г. е предадена от БДЖ на горско стопанство ,,Тича"(Инж.Дим.Деянов-,,Железопътната мрежа в България 1866-1975г."-стр.122-126). Първоначално пътническите превози по нея са били извършвани с товарните вагончета, като пътниците са подписвали декларация, че пътуват на своя отговорност (Кн.,,Локомот.стопанство....-стр.146). Така, че ако изобщо е имало пътнически вагон, това е било на по-късен етап. А това, че линията е продължавала до Дюлино, лично съм го видял в голям географски атлас от края на 50-те години. Искам да внеса и някои уточнения за теснолинейката Кочериново-Рилски манастир. Строителството започва през 1916г., строи се на етапи и през 1924г. е достигнала Рилския манастир, но чак през 1942г. експлоатацията е поета отБДЖ. Била е отклонение от голямата теснолинейка по долината на река Струма, построена през годините на Първата световна война за нуждите на Втора българска армия. Отклонението е ставало от гара Струма-така е било до 1937год., когато между Дупница и Горна Джумая е открита за редовна експлоатация нормална жп линия. От бившата теснолинейка остава късия участък Кочериново-Струма(2,3км.), така, че начална гара става Кочериново. Голямото разклонение по долината на река Илийна влиза в експлоатация през 1943г. А замисълът на тогавашните управляващи е повече от ясен-това много добре го е написал участник във форума. Само ще добавя две неща-първо-още през 1949г. е закрита спирката при метоха Орлица, а една година след закриването на тази красива теснолинейка-през 1961г. под предлог, че манастира става ,,паметник на културата" са прокудени монасите от манастира и разпратени по други манастири.

Автор: Лъчезар Стоянов

Сподели

Facebook

Twitter