Статии |
Здравейте, уважаеми Господа!
Пише Ви един много запален любител на железниците. Предполагам, че за информацията, която Ви изпращам знаят много малка част от любителите на железниците и не ще бъде безинтересна. Става дума за теснолинейка с междурелсие 600мм, която се е намирала на територията на Военен завод "Арсенал" и по която са били извършвани пътнически превози. За съществуването на тази теснолинейка знам от спомени на моя покоен дядо по майчина линия, който е работил в "Арсенал" от 30-те до 50-те години на 20 век. За времето 1925-1927г. по предложение на генерал Иван Вълков, софийския "Арсенал" е преместен от София в Казанлък. Кога точно е построена тази теснолинейка, няма данни, но когато дядо ми започнал работа в "Арсенал" (до 1944г.се е наричалДВФ (Държавна военна фабрика) през 1932-1933г. теснолинейката е вече съществувала. С малки полуоткрити пътнически вагончета работници са били отвеждани до най- отдалечения район или т.нар. Долен район (Барутната фабрика). Покойната ми тъща, започнала работа в "Арсенал" в началото на 60-те години добре я помнеше и се е возила преди и след работа. Това говори, че със сигурност в началото на 60-те години е съществувала.И други възрастни ветерани си я спомнят. Ориентировъчно дължината й е била 2,5-3км. Първоначално работническото влакче се е обслужвало от двуосното парно локомотивче 201.60, произведено от фирмата "ORENSTEIN KOPPEL"-Берлин със заводски номер 4911/1911год. и закупено на старо от софийския предпремач Харалампи Хинков (по данни на моя добър приятел инж.Стефан Стоичков). Бракувано през 1937год. Тогава са доставени две локомотивчета-едно парно и едно с бензинов двигател-и двете двуосни. Парното202.60 e произведено от фирмата "BORSIG"-Берлин и е със заводски номер 5912\1906г. Първоначално закупено от АД "Шули Зиберман"-Стара Заора, по-късно работи на Пристанище-Бургас и през 1937г. след бракуването на 201.60 е доставено на ДВФ. Дълго време се съхраняваше в двора на Локомотивно депо-Ст.Заора (справка - Дим.Деянов -"Локомотивното стопанство на БДЖ 1947-1990"-стр.150-фиг.66). Възможно е някой вече да го е "приватизирал".
През 1938 год. е доставено бензиновото локомотивче с №5386. Моят дядо е замествал неговия машинист, когато същия е бил в отпуск или болнични. Разказвал ми е за случай на катастрофа със смъртен случай (било е към края на 30-те години). Тъй като линията е била с наклон, недобросъвестен работник, предполагайки, че влакчето няма да се движи, решава да се придвижи до Барутната фабрика, засилвайки вагонче. Виждайки идващото насреща влакче, теглено от бензиновото локомотивче, скача от движение. Следва челен сблъсък, при който машинистът Стойко загива. Това е историята на един епизод, когато Българските железници са били във възход. И днес се извозват работниците до отдалечения район, но със 2-3 сгрухани автобуса.
Автор: Лъчезар Стоянов